Блогът на Васил Даков

День Победы

Posted in История by Васил Даков on май 8, 2009

День Победы, как он был от нас далек
Как в костре потухшем таял уголек
Были версты, обгорелые, в пыли
Этот день мы приближали как могли

Этот день Победы
Порохом пропах
Это праздник
С сединою на висках
Это радость
Со слезами на глазах
День Победы, День Победы, День Победы!

Дни и ночи у мартеновских печей
Не смыкала наша Родина очей
Дни и ночи битву трудную вели
Этот день мы приближали как могли

Этот день Победы
Порохом пропах
Это праздник
С сединою на висках
Это радость
Со слезами на глазах
День Победы, День Победы, День Победы!

Здравствуй, мама, возвратились мы не все
Босиком бы пробежаться по росе
Пол-Европы прошагали, пол-Земли
Этот день мы приближали как могли

Этот день Победы
Порохом пропах
Это праздник
С сединою на висках
Это радость
Со слезами на глазах
День Победы, День Победы, День Победы!

Кратка история на Библията

Posted in Религия by Васил Даков on март 23, 2009
Лондонско четириевангелие, 1356 г., 286 листа пергамент

Лондонско четириевангелие, 1356 г., 286 листа пергамент

Въведение

Библията е считана за Свещена и боговдъхновена книга от двете най-разпространени вероизповедания в света – християнството и юдаизма. Исляма също потвърждава библейския авторитет – например в Корана  четем: „И дадохме на Муса (Моисей) Писанието, и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса (Исус), сина на Мариам (Мария), ясните знаци, и го подкрепихме със Светия Дух. Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други убивате.” (Коран, Сура Ал-Бакара 2:87) и още „Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим (Аврам) и Исмаил, и Исхак (Исак), и Якуб (Яков), и родовете [му], и в дареното на Муса (Моисей)  и на Иса (Исус), и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран, Сура Ал-Бакара 2:136)

Големият български писател Иван Вазов възкликва: “Аз не зная под небето да има книга по-мъдра и така всеобща каквато е Библията… там, където Библията се знае и се чете, злините са случайни, а доброжелателствата са трайни спътници в живота. Учудвам се, че тази Свята Книга много слабо се знае у нас не само от миряните, но и от духовниците.” От времето на написването на тези редове до наши дни този факт остава непроменен. За много съвременни хора Библията е почти непозната книга, и техните познания са на равнището на елементарните нравствени поучения, тоест познанието им за същността на духовния свят е твърде примитивно.

(още…)

Свещеният Коран

Posted in Религия by Васил Даков on март 18, 2009

Все по-често започва да се говори за религиозен фундаментализъм в България. Въпросът, който трябва да си зададем е: познаваме ли ислямската култура и нейните ценности или изпадаме в излишна паника, която на свой ред води до страх и насаждане на етническа омраза и ненавист?

Кратка история на Свещенният Коран

За разлика от юдаистките канонически книги (Библията – 36 книги; Талмуда – 63 трактата; Зоара), които били писани в продължение на повече от хиляда години и се различават по жанр и стил; за разлика от каноническите книги на християнството (Стария Завет – 44 книги, Новия Завет – 6 книги и 21 послания), които – поне що се отнася до Новия Завет – били създавани в продължение на няколко десетки години от многобройни автори, Коранът представлява една-единствена каноническа книга, чийто автор е Аллах, който „говори” чрез устата на своя Пророк в течение на точно определен исторически период – от 612 г., времето на първите откровения» до смъртта на Пророка през 632 г.

Божието слово е спуснато на Мохамед, Пророка-Пратеник на Аллах (едновременно „расул” -пратеник, и „наби” – пророк), който го „изговаря”, „вика”, „чете устно”, „декламира”. Действително, преди да бъдат написани, откровенията на Пророка се разказват, те са устни.

Коран

Коран

Докато Пророкът бил жив, мнозина от правоверните запаметили всичко или откъси от Корана; някои от следовниците му съставили „сборник” от неговите откровения, преписани на пергамент, плочки или друг материал, и е твърде възможно самият Пророк да е диктувал на писарите всичко или част от Корана. Може дори да се предположи, че в някои моменти или в определен момент той е подреждал – или желал да подреди – текста. Това обяснява донякъде мистериозното и напълно лишено от смисъл присъствие на букви в началото на трийсетина от главите (вместо поредни номера или графични знаци).

Във всеки случай на базата на различни преписи (сборници от текстове), съществували, когато Пророкът умрял (преписите на Али, неговия зет, на Ибн Абас, неговия първи братовчед…), комисия, натоварена от Осман (третия халиф) да състави официалния текст, оповестила през 656 г. една „Вулгата”, призвана да стане „истинският” Коран, след като всички други преписи бъдат унищожени. Макар че някои от тях вероятно били запазени и укрити, те никога не са съперничели на „Вудгатата” на Осман.

Тъй като в писмената реч на онази епоха не съществували диакритични знаци (които биха позволили например да се различават при еднаква базова графика „s” от „ch”, „п” от „b”…), нито кратки гласни, не всякога дори дълги гласни, едва към средата на Х в. Коранът добил окончателния си вид, ne varietur (неподлежащ на промяна -Б. пр.), в който е известен и досега.

Трябва да се отбележи също така, че подреждането на главите в него вероятно не съответства на последователността в нито един сборник или препис, като не може да се твърди, че изобщо е същест-: вувал препис с хронологична или систематична подредба на текста. Във всеки случай такава не намираме в Корана – какъвто го познаваме сега: нито между отделните глави, нито в рамките на всяка една от тях. Именно това прави четенето му трудно и не особено приятно за този, който не се постарае да привикне към подобен начин на изложение.

Коранът се състои от 114 сури (глави), които обхващат 6200 стиха. Трите най-кратки сури имат само по три стиха. Най-дългата („Крава” или сура 2) наброява 286. Най-кратките сури са накрая, най-дългите – в началото. Много сури в края на Корана се отнасят към първия период на меканските откровения (612-615), докато повечето сури в началото са от последния период на откровенията – мединския (622-632). Хронологичният прочит би трябвало да следва, обратния ред – от края към началото. Отделните сури имат поредни номера (1-ва, 2-ра… 114-а) и собствени имена („Крава” (2), „Нощно Пътуване” (17), които не са еднакви във всички издания, както и номерацията на някои стихове.

И още нещо. Коранът е самото Божие слово, той е в буквалния смисъл неподражаем, а също така според най-разпространената традиция и „неръкотворен”, „вечен”, въпреки че представлява „Откровение… на ясен и безупречен арабски езш” (2.6: 193,196). Но думите на онези, които го четат на арабски и го рецитират напевно според канона, Коранът крие в себе си една тънка лите-ратурна, магична, омайваща красота, която до голяма степен се губи при превода. Що се отнася до съдържанието на Корана, него ще разкрием постепенно в контекста на настоящия преглед.

Тагнато като:, , , ,

Мистични медитации – Хазрат Инаят Хан (1882-1927)

Posted in Мистицизъм by Васил Даков on март 18, 2009
Мистични медитации

Мистични медитации

Учението на изтъкнатия индийски мистик Хазрат Инаят Хан (1882-1927) включва широк кръг проблеми и конкретни въпроси, голяма част от които са били разгледани в лекциите му през 1918-1926 г. В съответствие с традицията, Хазрат Инаят Хан не е писал теоретични трудове, а щедро е споделял знанията си всички жадуващи да се запознаят с дълбочината на неговата облечена в живо слово одухотворена мисъл.

Поради спецификата на лекционната дейност в различни аудитории, част от съдържанието на някои теми често се преплита една в друга, тъй като много истории и примери, с които изобилстват текстовете на автора, се повтарят по различни поводи в различни варианти; много от това, на което е учил, може да се срещне в различните раздели. Това е направено напълно съзнателно, тъй като повторението е характерно за самия метод на преподаване и помага на изучаващите да усвояват тънкостите на суфизма в различията на всеки нов контекст. Както по тази, така и по редица други причини, при издаване на лекциите на Хазрат Инаят Хат е невъзможно да се следва стриктна последователна система; подреждането на неговите лекции в хронологичен ред би се оказало незадоволително, а строгата класификация на темите не е осъществима. Това издание е сборник от лекции, обхващащи широк кръг въпроси относно същността на учението на суфиите. Няма съмнение, че заинтересованият читател ще намери много от необходимата му информация за теорията и практиката на ислямския мистицизъм, поднесена непосредствено от устата на известния суфи учител. Освен това, стенограмите на устното изложение позволяват да се докоснем до живата мисъл на майстора.

(още…)

Еволюция или Сътворение

Posted in Наука by Васил Даков on март 15, 2009

Аз си представям Вселената като като безкрайна, тоест създание на безкрайното божествено могъщество. Защото аз смятам, че е недостойно за божествената благост и могъщество Бог, който може да създаде освен този свят и друг, и други безкрайни светове, да създаде краен свят. По този начин аз заявявах, че съществуват безкрайни светове, подобни на Земята, която аз, заедно с Питагор смятам за светило, подобно на Луната, планетите и другите звезди, броят на които е безкраен. Аз смятам, че всички тези тела са същността на света, безброй, образуващи безкрайна съвкупност в безкрайното пространство, което се нарича безкрайна Вселена, в която се намират безкрайни светове.  Джордано Бруно

1. Въведение

В епохата на научните открития теорията за еволюцията се възприема толкова безкритично, че се изучава не като теория, а като безпорен факт, подкрепен както с многобройни доказателства, така също и с авторитета на редица изтъкнати учени.

Още от ранна детска възраст на всеки един от нас се втълпява идеята, че живота на земята е възникнал спонтанно. Първо са се появили аминокисилини и други химични съединения, след това са възникнали първите прости едноклетъчни микроорганизми, след тях по-сложни многоклетъчни и т.н. Наистина ли така е възникнал живота и имаме ли основания да се съмняваме в това?
(още…)

Автентично ли е „Предсмъртното писмо на Левски“

Posted in История by Васил Даков on март 6, 2009

Някой от коментарите в блога ме накараха да проуча по-обстойно автентичността на „Предсмъртното писмо на Васил Левски“, понеже публикуваното в блога е копие от друг интернет ресурс. Същият текст беше прочетен от сценаристите на Шоуто на Слави Трифонов, но за съжаление източникът и автентичността на това писмо за мен също остават пълна загадка. Търсенето ми в интернет не даде почти никакъв резултат. Единствената достоверна информация на която попаднах е на официалния уеб сайт на къщата музей „Васил Левски“ в гр. Карлово.

Там е публикувана единствено информация за наличните документи, но не и тяхното съдържание. Понеже пиша тези редове късно вечерта, утре ще се опитам да се свържа по телефона с уредниците на къщата музей в Карлово, НБ “Кирил и Методий”, както и с Научния архив при БАН, ДА във Велико Търново и музеите в Ловеч и Плевен, където се съхраняват голяма част от документите писани от Апостола.

Къщата музей „Васил Левски“ в гр. Карлово посочва като автентични следните документи:

(още…)

Петиция на българското население във Вардарска Македония до ОН относно непоносимия националнополитически гнет

Posted in История, Политика by Васил Даков on март 5, 2009

До Негово превъзходителство сър Ерик Дръмонд, главен секретар на ОН в Женева.

По силата на чл. 2 от договора, подписан в Сен-Жермен на 10 септември 1919 г. между главните съюзни сили и кралство Сърбия, Хърватско и Словения, покровителството на малцинствата, които живеят в кралството е под гаранцията на ОН. Подписвайки тоя договор, кралството пое съобразно с тоя договор задължението да даде права на всички малцинства, включени в границите му след 1 януари 1913 г.

По силата на всичко това тия права и тая протекция са признати също за българското население в Югославия, присъединено към нея след споменатата дата. Основавайки се на тоя договор, населението се обръща към ОН с молба то да изпълни и приложи договора за покровителство на малцинствата, в дадения случай на българското малцинство в Югославия, дето то съставя компактна маса сред населението, което живее в Македония.

(още…)

Предсмъртното писмо на Васил Левски

Posted in История by Васил Даков on март 3, 2009

Скъпи приятели,
в навечерието на националния празник на страната, си позволявам да публикувам Предсмъртното писмо на Васил Левски, което мисля, че е по-актуално от всякога. Честит 3-ти Март на всички българи!

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни.

Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

(още…)

Пустите клисурци станали московци

Posted in Политика by Васил Даков on март 2, 2009

„Пустите клисурци станали московци,
а панагюрци – донски казаци.“

Все още не мога да проумея факта, че след 45 години тоталитарно управление, страната ми отново се управлява от комунистическа върхушка. Още по-интересно за мен е, че след всички безчинства на комунистите – лагерите, народния съд, политическите убийства, религиозни преследвания, както и огромните кризи по време на управлението им след 1989 г., българския народ продължава да гласува доверие на бивши номенклатурчици от БКП и техните потомци, които днес вече гордо се наричат „модерната левица“.

Не знам кое точно е модерно на левицата, но ще припомня някой може би забравени факти, които се надявам да бъдат интересни най-вече на новото поколение, което няма ясен спомен от времето преди 1989. Силно се надявам тези факти да станат повод за размисъл при наближаващите избори след няколко месеца.

(още…)

Най-влиятелните евреи

Posted in Личности, Наука by Васил Даков on януари 3, 2009

Този списък няма претенции за изчерпателност. Личностите са подредени в произволен ред, а не според тяхната значимост. Надявам се когато имам повече свободно време да го актуализирам и допълня.

Алберт Айнщайн* (1879 – 1955)

Айнщайн е известен като създател на теорията на относителността и със значителния си принос за развитието на релативистката космология. Повече от когото и да било друг, Айнщайн възвестява началото на един свят, тласкан и движен от науката. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е „Светът такъв, какъвто го виждам“ (The World As I See It, 1934). През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект. * През ХIX в. германския император позволява на евреите в Германия да носят немски имена срещу заплащане на определена сума.

(още…)

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.