Блогът на Васил Даков

Най-влиятелните евреи

Posted in Личности, Наука by Васил Даков on януари 3, 2009

Този списък няма претенции за изчерпателност. Личностите са подредени в произволен ред, а не според тяхната значимост. Надявам се когато имам повече свободно време да го актуализирам и допълня.

Алберт Айнщайн* (1879 – 1955)

Айнщайн е известен като създател на теорията на относителността и със значителния си принос за развитието на релативистката космология. Повече от когото и да било друг, Айнщайн възвестява началото на един свят, тласкан и движен от науката. Неговото име се отъждествява с популярното уравнение E = mc2 за еквивалентност на маса и енергия. Написва 50 научни труда, а също и много книги и статии по религиозни и философски въпроси, като най-известната между тях е „Светът такъв, какъвто го виждам“ (The World As I See It, 1934). През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект. * През ХIX в. германския император позволява на евреите в Германия да носят немски имена срещу заплащане на определена сума.

Нилс Бор (1885-1962)

Нилс Хенрик Давид Бор е датски физик със значителен принос към теорията за структурата на атома и към квантовата механика – един от създателите на съвременната физика. Баща му е професор по физиология в Копенхагенския университет, а майка му произлиза от добре известно сред банковите, политическите и интелектуалните среди еврейско семейство. Нилс Бор създава теорията на атома, в основата на която са планетарният модел на атома, квантовите представи и предложени от него постулати. През 1923 г. въз основа на своя модел на атома той първи успява да обясни периодичната система на елементите на Менделеев. През 1927 г. Бор формулира най-важния принцип във физиката – принципа на допълнителността, а през 1936 г. – фундаменталната за ядрената физика представа за протичането на ядрените реакции – модела на сложните ядра. През 1939 г. съвместно с Дж. А. Уилър развива теорията за деленето на ядрото – процеса, при който се освобождават огромни количества ядрена енергия. Получава Нобелова награда за физика през 1922 г.

Хайнрих Хайне (1797-1856)

Хайне е считан за най-великия лирик от романтичния период и е първият модерен литературен творец на немски език. Още в 1911 г. Пенчо Славейков изрича за Хайне: „Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори.“ По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Шуберт, Менделсон, Лист, Шуман, Вагнер („Летящия Холандец“). В чест на поета са учредени две литературни награди „Хайнрих Хайне“ – през 1956 г. от Министерството на културата на ГДР и през 1972 г. от родния му град Дюселдорф.

Зигмунд Фройд (1856 – 1939)

В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) – То, Аз и Свръх Аз. Според Пол Джоунс теориите на Фройд оказват огромно влияние върху клиничната психиатрия, биологията, антропологията, социологията, религията, окултните науки, изкуството, литературата, психологията, образованието и криминологията. Благодарение на Фройд човечеството днес има все по-обширни познания за психичните заболявания. Преди неговите открития, повечето хора са смятали, че истерията се причинява от зли духове.

Ана Фройд (1966-1980)

Наред с Мелани Клайн, Ана Фройд се смята за създателка на психоанализата в детската психология. Сравнена с баща си, работата на Ана Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.

Анри Бергсон (1859-1941)

Анри Бергсон е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, Нобелов лауреат за литература през 1927 година. В концепция си за същността на философията, Бергсон подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него, интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот. Философията му оказва въздействие върху Марсел Пруст, Джордж Бърнард Шоу, Уйлям Джеймс и Алфред Норт Уайтхед, а заедно с Жан Пол Сартр е тачен като един от водещите френски философи на своето време.

Борис Пастернак (1890-1960)

Борис Леонидович Пастернак (на руски Борис Леонидович Пастернак) е руски поет и писател, известен на Запад с монументалния си трагичен роман за Съветска Русия, „Доктор Живаго“ (1957). В Русия е по-известен като поет. „Сестра моя жизнь“, написана от Пастернак през 1917, е смятана за най-влиятелната стихосбирка, публикувана на руски език през 20 век. Борис Пастернак получава Нобелова награда за литература през 1958. На 25 октомври, два дни след като научава това, той изпраща следната телеграма до Шведската академия: „Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен.“ Само четири дни по-късно той изпраща нова телеграма: „Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ.“ Шведската акдемия обявява: „Този отказ, разбира се, по никакъв начин не променя валидността на наградата. На Академията остава само със съжаление да обяви, че връчването на наградата не може да се състои.

Стивън Спилбърг

Стивън Алън Спилбърг (на английски: Steven Spielberg, фамилията се изговаря по-близко до Спийлбърг) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход, носител на три награди „Оскар“. Рицар на Британската империя. Той е най-успелият във финансово отношение филмов режисьор в историята. Режисирал и продуцирал е едни от най-големите хитове в световната кино-индустрия. Бил е номиниран шест пъти за „Оскар“ за най-добър режисьор, от които печели две награди (за „Списъкът на Шиндлер“ и за „Спасяването на редник Райън“). Филмите му са били номинирани за най-добър филм седем пъти (печели веднъж със „Списъкът на Шиндлер“). През 70-е, 80-е и 90-е години три от неговите филми водят класациите за най-доходоносни филми: „Челюсти“, „E.T. – Извънземното“ и „Джурасик парк“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: