Блогът на Васил Даков

Еволюция или Сътворение

Posted in Наука by Васил Даков on март 15, 2009

Аз си представям Вселената като като безкрайна, тоест създание на безкрайното божествено могъщество. Защото аз смятам, че е недостойно за божествената благост и могъщество Бог, който може да създаде освен този свят и друг, и други безкрайни светове, да създаде краен свят. По този начин аз заявявах, че съществуват безкрайни светове, подобни на Земята, която аз, заедно с Питагор смятам за светило, подобно на Луната, планетите и другите звезди, броят на които е безкраен. Аз смятам, че всички тези тела са същността на света, безброй, образуващи безкрайна съвкупност в безкрайното пространство, което се нарича безкрайна Вселена, в която се намират безкрайни светове.  Джордано Бруно

1. Въведение

В епохата на научните открития теорията за еволюцията се възприема толкова безкритично, че се изучава не като теория, а като безпорен факт, подкрепен както с многобройни доказателства, така също и с авторитета на редица изтъкнати учени.

Още от ранна детска възраст на всеки един от нас се втълпява идеята, че живота на земята е възникнал спонтанно. Първо са се появили аминокисилини и други химични съединения, след това са възникнали първите прости едноклетъчни микроорганизми, след тях по-сложни многоклетъчни и т.н. Наистина ли така е възникнал живота и имаме ли основания да се съмняваме в това?

Всъщност големият проблем се състои в това, че ако отхвърлим теорията за еволюционното развитие, като единствена алтернатива остава да приемам идеята за сътворението, която в западната цивилизация е неразривно свързана с християнството или по-точно с християнското тълкуване на старозаветните писания. В продължение на близо 2000 години, църквата отстоява няколко погрешни схващания, в основата на които стои буквалния прочит на книгата Битие, а всеки дръзвал да оспори църковните канони е бил обявяван за еретик, жестоко измъчван и изгарян на кладата, какъвто е и случая с една от най-светлите личности от епохата на възраждането – Джордано Бруно.

През периода на Ренесанса, а по-късно и в епохата на Просвещенеито,  започва бурното развитие във всички области на науката, чийто най-видни представители са: Николай Коперник (1473-1543), Тихо Брахе (1546-1601), Джордано Бруно (1548-1600), Рене Декарт (1596-1650), Галилео Галилей (1564-1642), Йоханес Кеплер (1571-1630), Исак Нютон (1643 – 1727) и т.н. Освен с големите научни постижения, Просвещението дава началото и на материалистическата философия, която е в основата на съвременните разбирания за произхода на Вселената, възникването на живота и т.н.

2. Два различни възгледа

Днес съществуват два различни възгледа за произхода на Вселената и живота. Можем да ги обобщим като „креационистки“ и „еволюционен“. Тук трябва да направим едно важно уточнение. Когато става въпрос за „научен креационизъм„, обикновенно се разбира опита на определен кръг от учени да съгласуват съвременните научни открития с библейското сътворение.  През 1961 г. е публикувана първата важна съвременна креационистка книга „Потопът на сътворението“ на Хенри Морис и Джон Уайткомб, а  през 1995 г. на български език излиза книгата на Хенри МорисНаучен креационизъм„. Морис и Уайткомб поддържат мнението, че сътворението е станало буквално за 6 дни, че хората са живели едновременно с динозаврите и че Бог е създал всеки вид живо същество отделно от останалите.

Подходът на Хенри Морис и Джон Уайткомб според мен е абсолютно погрешен по няколко причини:

  1. Библията не е единствената книга, която описва сътворението на света;
  2. Книга Битие, в която се описва сътворението има наративно митичен характер,  и историята показва, че всеки опит за буквално тълкуване води до много сериозни грешки;
  3. Креационизма трябва да се разглежда сам по-себе си, а не в контекста на една или друга религиозна доктрина;
  4. В трудовете на Морис и Уайткомб се наблюдава открита пристрастност, както и опит за напасване на фактите спрямо библейската версия за сътворението;

Ако трябва да бъдем точни, и двата възгледа са съществували през цялата човешка история, ако съдим по запазените писмени източници. Креационизма, или божественото сътворение присъства във всяка религия, както и в митологията на различни племена и народи от всички краища на света. В западната култура за бащи на материализма се считат древногръцките философи Левкип (500 – 440 г.пр.н.е.) и Демокрит (460 – 380 г.пр.н.е.). Това убеждение според мен не съвсем точно, понеже Диоген Лаерций в своята книга „Животът на философите“ пише за Демокрит следното:

„Той (Демокрит) бил ученик на някакви маги и халдеи, които цар Ксеркс оставил на баща му за наставници, когато гостувал у него, както ни съобщава Херодот; и от тях още като дете изучил науката за боговете и звездите. След това преминал при Левкип, а според някои при Анаксагор, от когото бил по-млад с четиридесет години…. Възгледите му били следните: началата на всичко са атомите и пустотата, а останалото е само привидно съществуващо. Световете са безкрайни, родени и смъртни. Нищо не се ражда от несъществуващото и не се разрушава в него. Атомите са безкрайни по величина и количество…. Слънцето и Луната са съставени от подобни и гладки и клъгли тела, от които е съставена и душата, а тя е същото това, което се нарича ум.“

Ако прочетем внимателно свидетелството на Диоген Лаерций, ще ни направи впечатление, че Демокрит е обучен от „магове и халдеи“, които са представители на една доста по-древна култура от гръцката, тази на Персия. Подобни материалистически възгледи са съществувли и в древноиндийската култура, в която учението за „атома“ или идеята за това невидимо и неделимо нещо, което изгражда цялата материя е силно застъпена.

От всичко това следва, че материализмът не е някаква нова идея на философите от епохата на Просвещението. Нещо повече –  може би материалистическия възглед за света е също толкова стар, колкото и религиозния възглед.

В следващия материал: 3) Възникване на Вселената; 4) Произход на живота;

Използвана литература

[1] Григулевич, Иосиф Ромуальдович, „Инквизицята„, София 1986

[2] Диоген Лаерции, „Животът на философите„, Народна култура, София 1985

[3] Хенри Морис, „Научен креационизъм„, Нов Човек, София 1995

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: